Гръбначният стълб е основната опора в човешкото тяло, който е съединен подвижно с останалите главни кости – черепа, горните и долните крайници и неподвижно с таза.
Той представлява гъвкава колона от 32-34 прешлена. Разделя се на шийна, гръдна, поясна, кръстна и опашна части, съставени съответно от 7 шийни, 12 гръдни, 5 поясни, 5 кръстни и 3-5 опашни прешлени. Прешлените от кръстната и опашната част са срастнали и образуват съответно кръстна и опашна кости. Останалите 24 прешлена от шийната, гръдната и поясната части са свободни, което подсигурява подвижността на гръбначния стълб. Гръбначните прешлени са свързани така, че изграждат цялостна колона с характерни извивки и възможности за движение. В областта на телата, прешлените се свързват чрез особени междупрешленни хрущяли или дискове. Те притежават значителна еластичност и здравина и играят роля при движението на гръбначния стълб. Телата на прешлените са свързани и чрез две надлъжни връзки – предна и задна. Те укрепват гръбначния стълб и ограничават неговата подвижност, подсигурявайки устойчивостта му. Дъгите на гръбначните прешлени също се свързват чрез връзки, изградени от еластични влакна. При навеждане на гръбначния стълб те се обтягат, а при изправянето му, те активно го подпомагат.
Гръбначният стълб притежава нормални физиологични извивки. В шийната област той е леко изпъкнал напред, в гръдната – назад, в поясната отново напред, а кръстната и опашната кости са извити с изпъкналост назад. Изккривяването напред в шийната и поясната област е известно под названието шийна и поясна лордоза, а изкривяването назад в гръдната и кръстната област – като гръдна и кръстна кифоза.
Гръбначен стълб
Нормалните извивки на гръбначния стълб увеличават неговите свойства на пружинираща колона, неговите ресорби свийства, което е от особено значение за предотвратяване на тласъците при движение на тялото и при удържане на тежестта му. Гръбначният стълб е снабден с мощна мускулатура, която го държи във вертикално положение и го нагажда съобразно механичните изисквания на тялото. Тази мускулатура се състой от предни и задни мускули. Чрез контрахирането и разпускането на мускулатурата, гръбначният стълб се сгъва напред, настрани, изправя се или се завърта. Мускулатурата поддържа гръбначния стълб в право пооложение, подпомага го в неговото пружиниращо действие за амортизиране ударите и тласъците при движение. Освен това има задача да му придава положение според изменящите се външни въздействия и дразнители и щом те престанат, формата и извивката на гръбначния стълб се нормализират. Ако, обаче, така принудителната форма остане да действа или се повтаря много често, тогава тя може да остане да съществува трайно. Получава се гръбначно изкривяване. Колкото по – дълго се запазва тази поза с гръбначното изкривяване, толкова по трайни са измененията, които се получават в централната нервна система, в мускулатурата и в самия гръбначен стълб и толкова по – необратими стават тези изкривявания. Предпоставки за гръбначни изкривявания са на работното място, когато се налага често и продължително неправилно положение на тялото.
Видове гръбначни изкривявания
По своя произход те биват вродени и придобити. Придобитите могат да бъдат вследствие на травми, прекарани заболявания, продължителни статични пози. В зависимост от посоката на изкривяване, гръбначните изкривявания могат да бъдат:
1. В предно – задна посока – получени при увеличаване или намаляване на нормалните физиологични извивки в тази посока:
- Кифоза – силно е увеличена гръдната извивка на гръбначния стълб. Гръдният кош се сплесква, лопатките изхвръкват, гръдната кухина намалява, което затруднява работата на сърцето и белите дробове.
- Лордоза – увеличение на физиологичната поясна лордоза, поради завъртане таза назад.
- Кръгъл гръб – гръбначният стълб представлява една извита назад дъга, която обхваща от шийните прешлени до последния лумбален прешллен.
- Плосък гръб – изгладена е поясната лордоза, поради завъртане на таза назад и гръдните прешлени изглеждат преместени напред – като че ли кифоза липсва, гърбът изглежда плосък.
- Вдлъбнат гръб – поради задълбочена поясна лордоза, тъй като тазът се завърта напред, гръбначният стълб в долната си част като че ли хлътва на вътре.
- Кръгло – вдлъбнат гргъб – едновременно се увеличава гръдната кифоза и лумбалната лордоза. Гръдният кош се сплесква, коремът увисва.
2. В странична посока – това са гръбначни изкривявания във фронталната равнина и се наричат сколиози. Сколиозата може да бъде частична (гръдна, почсна) и тотална – когато обхваща целият гръбначен стълб. В зависимост от коя страна е изкривяването тя може да бъде левостранна или десностранна.
Сколиозата влече след себе си усукване на гръбначния стълб, деформация на ребрата и на гръдния кош, скъсяване на мускулите. Обемът на гръдната и коремната кухина намалява. Органите в тях в тях изменят своята форма и местонахождението си, което нарушава тяхната функция.
Характерните признаци за сколиоза са различни: различна височина на раменете, изпъкнала лопатка и други.
Гръбначно изкривяване